Клиничната смърт настъпва, когато квантовите вещества, формиращи душата, излязат от нервната система и влязат в просторите на Вселената, обясняват учените. Според квантовата теория съзнанието е програма за квантовия компютър на мозъка, което може да остане дори след смъртта. Това обяснява преживяванията, изпитвани от човека по време на клинична смърт.
Д-р Стюарт Хамероф, почетен професор по анестезиология и психология в Аризонския университет, решил да развие теорията, предложена някога от Роджър Пенроуз. Според тази теория същността на нашата душа се намира в структури, наречени микротубули, в клетките на мозъка. Това, което наричаме съзнание, е резултат от ефекта на квантовата гравитация на Вселената. Тази теория е наречена Orch-OR („оркестрирана обективна редукция”). С други думи, нашата душа не е просто взаимодействие на невроните в мозъка. Тя се състои от тъкани на самата Вселена и е съществувала още преди началото на времето.
Тази идея е близка до представите в будизма и индуизма, според които съзнанието е неотменна част от Вселената.
Напредналите медитиращи знаят, че в тишината се крие най-великата сила...
Когато съзнанието стане напълно неподвижно, илюзията бива разбрана, защото самото съзнание е това, което управлява илюзията...
Древните мистици и ясновидци твърдят, че съществува едно поле в основата на съзнанието – Акашовото поле или Акашовите записи, в което цялата информация и целият опит от минало, настояще и бъдеще съществуват сега и винаги. Това е полето или матрицата, откъдето всички неща възникват. От субатомни частици до галактики, звезди, планети и целият живот.
Никога не виждаме нещо в неговата цялост, защото то се състои от слоеве след слоеве вибрации и постоянно се изменя, обменяйки информация с Акаша.
Едно дърво приема слънцето, въздуха, дъжда, земята. Един свят от енергия се движи навън и навътре в това, което наричаме “дърво”. Когато мислещият ум е неподвижен, тогава вижда реалността такава, каквато е. Всички аспекти заедно. Дървото, небето, земята, дъждът и звездите не са отделни. Животът и смъртта. Аз-ът и Другият не са отделни. Също както планината и долината са неразделни.
В индианските и други традиционни култури се казва, че всяко нещо има дух, което е друг начин да се каже, че всичко е свързано с единния вибрационен източник. Има едно съзнание, едно поле, една сила, която се движи през всичко. Това поле не се случва около теб, то се случва чрез теб и се случва като теб. Ти си “В” в думата Вселена. Ти си очите, чрез които сътворението вижда себе си...
Всяко едно нещо и всичко си ти Брахман – единното съзнание, гледащо от всяко око, под всяка скала, във всяка една частица...
Брахман (на санскрит: ब्रह्म от корена брих, означаващ „раста, уголемявам се издувам се“) е индуистко понятие означаващо непроменливата, безкрайна, иманентна и трансцедентална реалност, която е божествената основа на всичката материя, енергия, времето, пространството, цялото битие, всичко във вселената и отвъд нея. В Риг веда от Брахман произлиза първоначалното същество Хиранягарбха, което се отъждествява с бога-създател Брахма. Според мъдреците автори на Упанишадите освободената душа е осъзнала идентичността си с Брахман.
Върховният вселенски дух или Абсолютната реалност наречена Брахман е вечен, безполов, всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ и в крайна сметка неописуем с човешки език. Ришите (мъдреци) от Упанишадите са осъзнали Брахман като реалността зад тяхното собствено съществуване и това на всичко друго във Вселената. Те наричат Брахман сатчитананда, битие-съзнание-блаженство. Брахман е източникът и същността на материалната вселена. В най-чистата си реалност той е непроявен (ниргуна) и е следователно отвъд битието и небитието. Според Риг веда в първото си проявление Брахман е Хиранягарбха (букв. Златна утроба), от която всички светове, организми и дори боговете са създадени. В ролята си на Управител на вселената, Брахман се явява като Ишвара, Бог или Сагуна Брахман (Брахман с качества).
Казва се, че Брахман не може да бъде познат посредством материални средства, но да осъзнаем него, тъй като той е самото ни съзнание. Просветлението (мокша, самадхи, кайваля) означава да се осъзнае, че природата на Брахман е всъщност собствената природа, че индивидуалната душа (атман) и Вселенския дух са едно и също нещо. В Тайтирия упанишад (II.1) Брахман се описва така: сатям джнанам анантам брахман – „Брахман е истина, знание и безкрай.“ Целта на индуизма чрез различните дисциплини на йога е да се осъзнае идентичността на атман и Брахман. Във Ведите и Упанишадите се казва, че целият индуистки пантеон е просто по-висши проявления на Брахман. Поради това екам сат („всичко е едно“) и сарвам кхалвидам брахма („всичко, което се разпростира е Брахман“). „Всички пътеки водят към Брахман, макар мъдреците да го наричат по много начини“.
Махавакя или великите изказвания относно Брахман са:
Праджнанам брахма „Брахман е знание“ Аям атма брахма „Тази душа е Брахман“ Ахам брахмаасми „Аз съм Брахман“ Тат твам аси „Ти си това“ Аарвам кхалв идам брахма „Всичко, което се разпростира е Брахман“ Саччидананда брахма „Брахман е съществуване, съзнание и блаженство“
Едно от нещата, които знаем, е, че в една холографска вселена, вселена, в която отделеността престава да съществува и най-съкровените процеси на душата могат да се разпростират и да стават също толкова част от обективния пейзаж, колкото цветята и дърветата, самата реалност става един масово споделян сън. В по-висшите измерения на съществуването тези съноподобни аспекти стават още по-очевидни и действително многобройни традиции са коментирали този факт. Тибетската книга на мъртвите постоянно подчертава съноподобната природа на задгробната сфера, а също така австралийските аборигени я наричат страна на сънищата. Щом ние приемем, че реалността на всички равнища е омниктивна и има същия онтологически статус, какъвто има един сън, тогава възниква въпросът: „Чии сънища са това?“ От религиозните и митологическите традиции, които поставят този въпрос, повечето дават един и същи отговор. Това е сънят на единствения божествен разум, на Бога. Индийските Веди и йогическите текстове твърдят отново и отново, че вселената е сънят на Бога. В християнството това гледище е резюмирано в често повтаряната фраза, че ние всички сме мисли в ума на Бог, или както поетът Кийтс го е казал, ние всички сме част от Божия „дълъг безсмъртен сън“. Но дали ние сме сънувани от единствен божествен разум, от Бог, или ние сме сънувани от колективното несъзнавано на всички неща — от всички електрони, 2 частици, пеперуди, неутронни звезди, морски краставици, човешки и нечовешки разуми във вселената? Тук отново се блъсваме стремително в преградите на нашите собствени понятийни ограничения, затова в една холографска вселена този въпрос е безсмислен. Ние не можем да питаме дали частта създава цялото или цялото създава частта, защото частта е цялото. Затова дали ние наричаме колективното съзнание на всички неща „Бог“, или просто „съзнанието на всички неща“, това не променя съзнанието. Вселената е поддържана от един акт на такова слисващо и неизразимо творчество, че то просто не може да бъде сведено до такива термини. Отново това е една самореференциална космология. Или както бушмените от Калахари толкова красноречиво го казват: „Самият сън се сънува.
Шри Бхагаван често казва, че мая (илюзията) и реалността са едно и също. Шанкара е бил критикуван за възгледите му върху мая, без да е бил разбиран правилно. Той е казвал че:
1. Брахман е реален; 2. Вселената е нереална; 3. Вселената е Брахман.
Той не спрял до втория, защото третият обяснява първите два. Той обозначава, че вселената е реална ако се възприема като Себето, и е нереална ако се възприема като отделна от Себето. Затова мая и реалността са едно и също.
Значи светът не е наистина илюзорен?
На човека на нивото на духовен търсач трябва да се каже, че светът е илюзия. Няма друг начин. Когато човек забрави, че е Брахман, който е реален, постоянен и всеприсъстващ, и се самозаблуждава, мислейки че е тяло във вселената, която е изпълнена с преходни тела, и действа под влияние на заблудата, трябва да му се напомни, че светът не е реален, и че е заблуда. Защо? Защото неговият поглед, забравяйки своето собствено Себе, се е установил върху външното, върху материалната вселена. Той няма да се обърне навътре в интроспекция, докато не остане с впечатлението, че цялата тази външна материална вселена е нереална. Веднъж осъзнал своето собствено Себе, той ще знае, че няма нищо освен неговото собствено Себе и ще започне да вижда цялата вселена като Брахман. Няма вселена без Себето. Докато човек не вижда Себето, което е източникът на всичко, а вижда само външния свят като реален и постоянен, трябва да му се казва, че цялата тази външна вселена е илюзия. Няма начин. Вземи вестника. Ние виждаме само текста и никой не забелязва хартията, върху която е напечатан текста. Хартията е там, независимо дали текстът е там или не. На тези, които гледат на текста като на реален, трябва да им се каже, че е нереален, че е илюзия, тъй като лежи върху хартията. Мъдрецът вижда Хартията и текста като едно. Така са и Брахман и вселената.
И аз съм преживял "Състояние близко до смърта" и ето моята история!
Когато бях на 19 изпаднах в кома от тежко белодробно заболяване , и сега ще ви разкажа моите преживявания.
Бях в казармата , по онова време имаше едни долнопробни поделения наричани „Строителни войски“ и понеже не бях от най-послушните тинейджъри ме изпратиха там.Изпращаха ни на командировки из цялата страна да свършим някоя работа при полеви условия.При една такава командировка се разболях тежко,и преди това имах проблеми с белия дроб понеже имах ХОББ но тогава от двустранна плевмония нещата се влошиха. Нямаше баня и есента се къпехме със студена вода от чешмата , явно съм настинал и в последствие настинката е преминала в плевмония но както и да е.
След 2-3 дни температура и треска изведнъж се сринах и не можех да стана от леглото,така 2 дни температура,треска,повръщане,болки в цялото тяло,не можех да стана от леглото буквално и дробовете ми се пълнеха с течност.В лагера нямаше лекар и никой от по-старшите не ми обръщаше внимание,мислеха си „Той ще се оправи „.На третия ден както си лежах в неописуем ужас започнах да усещам изключително безсилие и отпадналост,осъзнах че умирам .Тогава усетих себе си като енергия,течност вътре в едно болно тяло ,и тази течност започна да се събира и смалява в областта на слънчевия сплит и аз се смалявах заедно с нея.Нещо както изтича вода в сифон.Признавам малко е стряскащи и се уплаших тогава.
Смалявах се,смалявах се докато не изчезнах напълно,Тогава усетих едно превъртане и се озовах на друго място.
Нямаше отделяне на духът от тялото и излизане на горе над него както бях чел и гледал по филми за смъртта,а прибиране и потъване на вътре в тялото.Нямаше тунели,светлини и подобни а едно превъртане за част от секундата и това беше пътуването до отвъдното.
Осъзнах се попаднал на друго място , аз бях повече АЗ от когато и да било друг път.Наоколо беше полумрак и нямаше нищо.Не чувствах болка ,не чувствах страх,не чувствах притеснение или каквито и да е негативни емоции,имах чувството че съм неспособен да чувствам подобни.Чувствах само лекота,щастие и дълбок покой .Аз бях кълбо от енергия което се витае във въздуха, чувството е все едно да носиш на гърба си 20 години раница от 70 кг и изведнъж да я свалиш.Това усетих ,лекотата от освобождаването от тялото.Виждах всичко около себе си на 360 градуса и първата мисъл която ми дойде на ум беше „Мамка му умрях“ , и започнах да се хиля от щастие и ме хвана малко не точно яд но разочарование че съм си пропилял живота в страхове ,притеснения ,злоба и глупости ,а то колко приятно било в отвъдното.За какво да се страхува човек,какво толкова може да му се случи,най-страшното е смъртта и страхът от неизвестното а в това няма нищо страшно дори мога да кажа че това което усетих там беше най-истинското и най-приятното нещо което съм усещал в живота си и такива усещания не можем да усетим докато сме в тяло,това е нещо над този свят,над това ниво на съзнание,нещо което е невъзможно да усетим тук и да се разбере и обясни с думи, докато не се усети.
Висях си във въздуха в пълно блаженство и се кефех ,не знам колко време ,там времето беше спряло но за тукашното време около няколко минути и изведнъж всичко ми се събра в една точка пред очите и се събудих във Военна Болница.После разбрах че са ме намерили след няколко часа в безсъзнание и са ме закарали в болницата където са ме реанимирали.
Преди това преживяване асоциирах себе си с тялото , „АЗ“ бях това което виждам в огледалото,което виждах с очите си , след преживяното разбрах че тялото не съм аз ,аз съм нещо по-финно което е в тяло от плът която е крехка , разболява се и е временна.АЗ съм енергия , дух или душа както искате го наречете .
След този случай започнах да се интересувам от духовни науки,духовна литература,окултизъм и подобни.