Ци Гун или no-точно Ней Гун (Вътрешно Кун фу) се практикува от китайците от хилядолетия както като средство за подобряване и поддържане на здравето, така и за развитие на по-голяма мощ в бойните изкуства и нанасяне на енергийни удари. В превод от китайски Гун означава работа, а Ци – енергията, която циркулира в тялото, така че Ци Гун означава развитие на енергийната циркулация в човешкото тяло – увеличаването й и контрола върху нея.
Въпреки че Ци Гун се практикува от много дълго време, доста хора, дори и в Китай, са объркани и поставят под съмнение възможността за вътрешно енергийно развитие и дори съществуването на Ци. Има няколко причини за това. Допреди 50 години повечето експерти по Ци Гун обучаваха само своите собствени синове или малък брой хора, на които имаха доверие, така че това знание не е било широко разпространено. Много от техниките са развити от будистки и даоски монаси, които не са разпространявали своето учение извън стените на техните манастири. понеже повечето хора са били в неведение относно Ци Гун, те суеверно са го смятали за магия. Друга причина за заблудите относно Ци Гун е, че някой хора са били обучавани с неправилни методи и поради това не са постигнали никакъв ефект, а даже са си навредили. Това довело до страх от опитите с Ци Гун, когато хората слушали за вредите от него, или пък се настройвали скептично, когато чуели за липсата на успех при други практикуващи.
Читателят би трябвало да разбере, че Ци Гун се основава на теория. Теоретичната основа – това е цялата китайска медицина, чиято история се губи назад в хилядолетията. Най-важните книги, описващи Ци и нейното действие са: „Ци Фа Лун“ (Теория за промените на Ци), която обяснява връзката между Ци и природата и „Джин Лоу Лун“ (Теория за каналите и разклоненията на Ци), която описва циркулацията на Ци в човешкото тяло (Джин означава канал, а Лоу- разклонения, които се получават от каналите). Каналът е главното, което съединява Вътрешните органи с останалата част от тялото. Тези канали често съвпадат с главните нерви или артерии, но съответствието не е пълно и изглежда, че те не са нито нерви, нито кръвоносни съдове, а просто главните пътища на Ци. Има 12 канала и два главни съда, които също се наричат канали. Около тези канали се намират „кухините“ {Cюe), наричани още акупунктурни точки, които могат да се използват за стимулиране на цялата система.
Ци Гун се базира също и на теорията за Ин u Ян, описваща връзката между взаимно допълващите се противоположности като, например, мекото и твърдото, женското и мъжкото, тъмното и светлото или бавното и бързото. Според тази теория природата се стреми да хармонизира противоположностите, така че нещата да бъдат неутрални и балансирани. Понеже хората са част от природата, те трябва да се стремят също да поддържат баланс в себе си.
В теорията за Ин/Ян е включена и теорията за петте елемента или фази: Джин (метал), Му (дърво), Шуй (вода), фо (огън) и Ту(земя), като те се различават донякъде от четирите стари европейски елемента: огън, въздух, вода и земя. Отново трябва да повторим: понеже хората са част от природата те участват във взаимодействието на елементите.
Според китайската медицина има два начина за изучаване на здравето и болестта, наречени Уай Шайн Джие По (Външен начин) и Ней Ши Кун Фу (Вътрешен начин). Уай Шайн Джие Пор е начин за разбиране на човешкото тяло чрез дисекция или чрез физическо действие върху него и наблюдаване на резултата, както е в съвременните лабораторни експерименти. В Ней Ши Кун Фу изследователят изучава чрез поглед навътре, чрез интроспекция. Той наблюдава собственото си тяло и усещания и така развива своето медицинско знание.
Западният свят е специализиран почти изключително в Уай Шайн и смята Ней Ши за „ненаучен“, въпреки че през последните години това отношение значително се промени и то повече сред обикновените хора, отколкото сред медицинските специалисти.
Първата стъпка в Ней Ши Кун фу е направена чрез наблюдение на съответствието между начина, по който хората се чувстват и промените в природата и откриване на промените в Ци. Тук „пpupодa“ означава периодичните цикли (Тян Ши) като атмосферно налягане, посока на вятъра, сезон, влажност и време на денонощието. Също се включват и географските особености (Ди Ли) като ширина, разстояние от екватора и разстояние от големите водни басейни, като океан или езеро. Тези емпирични наблюдения довели до извода, че циркулацията на Ци е свързана с природата, а също подтикнали към търсене на начини за хармонизиране на хората с промените в природата.
Освен това е наблюдавано, че Ци е тясно свързана с човешките действия (Жън Ши). Това включва връзката на Ци със звука, емоциите и храната. Тъй като потокът на Ци е контролиран от мозъка, Всяко негово емоционално безпокойство ще окаже влияние върху потока й. Обръщано е внимание и на буците, издавани от хората в различни ситуации. Например в студено време звукът Ши се комбинира с държане на крайниците близо до тялото и с дълбоко дишане, за да се подпомогне сгряването му. Болката от зарязване може да се облекчи чрез звука Шю) и духане в раната. Звукът Шю помага за спиране на кървенето и успокояване на черния дроб, а отпускането на този орган от своя страна успокоява болката. Звукът Хай се използва за увеличаване на работната сила на човека. Звукът Ха допринася за облекчаване на треската по същия начин, както дишането помага на кучето да понесе жегата. Следователно, различните звуци могат да успокоят напрежението в органите, а тъй като вътрешните органи са свързани с канали, това влияе и върху циркулацията на Ци. Връзката на Ци с храната се илюстрира с факта, че пиенето на прекалено много алкохол или употребата на голямо количество пържена храна ще внесе напрежение в черния дроб и така ще засегне циркулацията на Ци в чернодробния канал.
След дълги наблюдения хората започнали да разбират, че циркулацията на Ци е важна за здравето и започнали да търсят начини за подобряването й. Били открити методи и създадени форми, които се оказали ефективни, а това всъщност е началото на Ци Гун.