Некрономикон

Истинското  заглавие на „Некрономикон” е „Ал Азиф” („Воят на среднощните демони”). Написана е в 730 година след Христа в Дамаск от Абдул Ал Хазред, наричан още Лудия арабин.

Направена е от кожата на девици, а текстът е написан с кръв. Лудият арабин я е създал, след като живял две години в развалините на Вавилон, пет години изучавал подземията и тайните пещери на египетския Мемфис и още десет се скитал из арабската пустиня Рут ал Кхали. Там бродели духовете и ангелите на смъртта, прекланящи се пред Шейтана. 

Всички чудовищни същества от книгата могат да бъдат призовани с формулите, символите и заклинанията, съдържащи се в самата нея. Тя е преведена на гръцки от Теодорус Филетас от Константинопол през 950 г. като „Некрономикон” („некро”-мъртви, „номос”- обичаи). През 1050 г. е изгорена от Патриарх Михайл, а арабският оригинал изчезва.

Едно от малкото оцелели гръцки копия е преведено на латински от Олаус Вормиус. Папа Грегорий Девети забранява и двата превода. Но книгата е преиздавана още три пъти през XV, XVI и XVII век в Германия, Испания и Италия. На английски я превежда любимецът на английската кралица Елизабет, великият маг, алхимик и учен Джон Дий, но никога не я издава.

Колкото и да се опитват различните религии да унищожат книгата, винаги остават 96 екземпляра, но само 7 от тях могат да отварят врати към други измерения. Твърди се, че до някой от тях са се опитвали да се доберат Наполеон, Бисмарк и Хитлер.