Това, което наричаме материален свят, се оказва, че изобщо не е материално, а дори напротив. Това е доказано от множество нобелови лауреати, един от които Нийлс Бор, датския физик, с огромен принос в разкриването на атомната структура и квантовата физика.
„Ако квантовата физика не ви е разтърсила из основи, значи нищо не сте разбрали от нея. Всичко, което наричаме реално, е изградено от неща, които в никакъв случай не могат да се нарекат реални.“ – Нийлс Бор.
В зората на 19-ти век физиците започват да изследват връзката между енергията и структурата на материята. Така вярването във физическата нютонова вселена като основа на науката, се замества от осъзнаването, че материята е само илюзия. Учените започват да разбират, че всичко във вселената е изградено от енергия.
Квантовите физици откриват, че физичните атоми са изградени от енергийни вихри, които непрекъснато се въртят и вибрират, всеки от тях излъчващ свой собствен енергиен „подпис“. Означава ли това, че ние, като същества изградени от тези „частици“ сме всъщност същества от енергия и вибрация, излъчващи уникален енергиен „подпис“? Изглежда ние сме много повече от това, което предполагаме и е време да се погледнем в тази светлина. Ако можем да разгледаме атома под микроскоп, ще забележим малко, почти невидимо, подобно на торнадо образувание, с множество безкрайно малки енергийни вихри, наречени кварки и фотони. Това са съставните части на атомите. А ако се фокусираме още по-близо върху атома, няма да видим нищо, ще наблюдаваме физична празнина. Атомът няма физическа структура, ние също нямаме такава, физическите неща всъщност нямат физическа структура! Атомите са изградени от невидима енергия, не от твърда материя.
В същината си атомът е 99.999 999…% празно пространство. Точно така – класическият модел, с който изобразяваме атома няма нищо общо с реалността, той е тотално погрешно представен. Ако увеличим ядрото на атома до размерите на футболна топка, най-близкият електрон ще се намира на разстояние от 300 км, а големината му ще бъде не повече от оризово зрънце. „Налага се да го превъзмогнем и да приемем този неоспорим факт. Вселената не е материална, а духовна.“ – казва Ричард Хенри, професор по физика в университета Джон Хопкинс.
Получава се ребус. Опитът ни казва, че действителността е пълна с физически, материални неща, и светът съществува независимо от нас. Фактът, че вселената ни не е куп физически неща, а скупчени нематериални енергийни групи.
Какво означава това, че материалният ни свят всъщност не е материален? Може да означава много неща, но концепциите не могат да бъдат изследвани от учените, ако изследванията остават в границите на съществуването на света, както го виждаме.
„Денят, в който науката започне да изучава не-материални феномени, ще се постигне по-голям прогрес през следващите десет години, отколкото за предишните векове.“ – Никола Тесла.
За щастие много учени вече са направили тази стъпка, и са задали въпроса за значението и приложението на това, което знаем от квантовата физика. Едно от вероятните разкрития може да бъде това, че наблюдателят създава реалността. Като колективен наблюдател, ние сме лично замесени в създаването на наша собствена реалност. Физиците се принуждават да признаят, че вселената е интелигентна конструкция. Познанието клони към една не-материална реалност, вселената изглежда все повече като велика мисъл, отколкото като велика машина. Разумът вече не изглежда като случайна намеса в един материален свят.
Един чудесен пример, показващ ролята на съзнанието за физичния, материален свят, който вече знаем, че не е материален, е опитът на Юнг. Този опит е правен много пъти и се използва за определяне на ролята на съзнанието във формирането на физическата реалност. Светлина осветява тънка пластина с два успоредни процепа, и след това попада върху екран зад пластината. Чрез този опит се доказва, че фактори, асоциирани със съзнанието повлияват физичната реалност.
„Интелектът по някакъв начин е онова влияние, което превръща възможността в нещо реално. Най-същественият елемент в нашата вселена е присъствието на разум, в ролята на наблюдател“. – Лин Мактагарт